Проф. д-р Георги Димитров, управляващ съдружник на адвокатско дружество "Димитров, Петров и Ко.":
Държавата трябва да работи за създаване на знания у гражданите как да общуват с нея онлайн
Има установени правила и изисквания за сигурност в дигиталния свят, друг е въпросът как те се спазват, смята адвокатът
Държавата трябва да работи за създаване на знания у гражданите как да общуват с нея онлайн

Проф. Георги Димитров

На 12 октомври Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) проведе ежегодната есенна национална конференция на адвокатурата. Форумът премина под мотото - "Съвременните предизвикателства при упражняване на адвокатска професия" – като една от основните теми бе ролята и мястото на адвокатската професия в дигиталната ера. В тази връзка "Правен свят" разговаря с проф. д-р Георги Димитров.

В днешното изключително бързо развиващо се общество, в което все повече хора започват да общуват дигитално, къде е мястото на адвоката при защитата на правата и интересите на гражданите?

По принцип адвокатската професия е функция от развитието на обществото и от развитието на икономиката. Адвокатът идва, за да защити правата и интересите на хората, когато възникват спорове помежду им, както и във връзка с отношенията им с държавата. Ако до преди няколко години тези отношения са се развивали в една позната офлайн среда на лично общуване чрез хартиени документи, то днес тези отношенията могат да се развиват изцяло чрез инфромационни технологии. Хората го предпочитат, защото технологиите съкращават времето за общуване, намаляват цената на това общуване, както и създават огромни удобства.

Не крие ли обаче опасности общуването в дигиталния свят и до каква степен то е сигурно, особено в частта с отношенията между гражданите и държавата? На дневен ред у нас е и развитието на електронното управление във всички администрации, но пък ставаме свидетели на инциденти, като този отпреди няколко месеца с хакерската атака срещу НАП.

Дигиталното общуване идва със своите особености и правила, които трябва да се спазват, както има правила и за общуване чрез хартиени документи. На първо място, държавата е определила такива правила и то даже голяма част са установени на наднационално ниво – с актове на Европейския съюз. Когато тези правила се спазват, общуването по електронен път даже крие много по-малко опасности, отколкото общуването в офлайн света. То може да е много по-сигурно. Именно за да се защитят правата и интересите на гражданите и на държавата, е създадена специална нормативна уредба. Тя се състои от множество закони, подзаконови и наднационални нормативни актове. Ако установените правила се прилагат ефективно, не трябва да има притеснение от опасности в електронния свят. Тези правила могат да касаят предприемането на мерки за информационна сигурност, мерки за опазване на личните данни, мерки за опазване на системите на администрацията, мерки за контрол и т.н. Електронният свят идва със свои особености и ако се съобразяваме с тях, той може да е много по-удобен и по-сигурен за общуване с държавата, пък и в бизнеса. Примерът с НАП е показателен – вероятно не е провеждана последователна политика за кибесигурност, която да създала адекватна защита и са настъпили съответните неблагоприятни последици. Ако правилата баха спазвани, шансът за настъпване на такива последици би бил изключително малък.

Каква е вашава лична оценка за нивото на информационна сигурност в България по отношение на системите на държавата за предоставянето на електронни услуги на гражданите, но и в частния сектор?

Нека разделя отговора си на две части. Първата част касае отношение на частния сектор, когато гражданите общуват по електронен път помежду си, с бизнеса и когато фирмите общуват помежду си. Моето впечатление е, че гражданите разчитат повече на обща култура отколкото на сериозно натурпани знания, резултат от политика на държавата за ограмотяване на пазарните играчи как се общува в електорнната среда. Според мен създаването на знания и умения определено следва да е държавна политика, за да може общуването по електронен път да е сигурно и информирано. Мнението ми е, че в тази посока има много какво да се работи – ограмотяването следва да започва от детската градина, училищната скамейка, през университетите и т.н. По отношение на фирмите и другите частни юридически лица се приеха със закон правила, които изискват от тях да предприемат мерки за обезпечаване на информационната сигурност. Те не са доброволни, а задължителни. Така е необходимо да се поддържат служители по информационната сигурност, когато настъпват някакви събития, нарушаващи сигурността да се докладват на Националния център за киберсигурност, за да бъдат анализирани и да се предприемят мерки на държавно или европейско ниво и т.н. Втората част от върпоса касае отношенията в публичния сектор. За него държавата е установила със закон сериозни правила от наколко години. Друг е въпросът дали те ефективно се спазват. Все пак се касае за около 1500 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджети – централни и местни органи на власт, държавните и общински ВУЗ-ове и училища, държавни и общински болници и т.н. Всички те са задължени да изпълняват нормативни изисквания и да провеждат политика по "електронно управление". Както споменах нормативна уредба има, но трябва и държавен орган, който да контролира провеждането на такава политика. В България такъв орган е Държавна агенция "Електронно управление". Тя полага доста усилия, за да накара администрациите да заработят по новите правила. Но това не е еднократен акт, това е път който трябва да се извъри и поради тази причина има още много какво да се свърши в тази посока.

Каква е ролята на адвоката в целия този процес?

След като хората вече общуват в електронния свят - и в частния сектор, и публичния сектор, идва ролята на адвоката да защити правата и интересите на гражданите и организациите. Поставя се логичният въпрос – съвременният адвокат готов ли е за тези изпитания? Обучен ли е както трябва? Има ли необходимите нови познания да защитава правата и интересите на хората, когато те се развиват в електронната среда? Повярвайте ми, това е голямо предивзикателство, защото новото време и новите явления в киберпостранството налагат еволюиране на знанията на адвоката. Той трябва сам да придобие качествено нови познания, не само за това как се използват технологиите, а за това как се защитават правата и интересите на гражданите когато изпозлват технологиите – какво значи "електронно доказателство", как се събира, какво е "електронен документ", как се доказва авторството му, как се връчва електронно изявления, как се представят електронни доказателства пред съда в случай на спор и т.н. Според мен има много какво да се работи в тази посока. През последните две години Центърът за обучение на адвокати "Кръстю Цончев" проведе десетки обучения на адвокати в цялата страна при пълни зали. Това означава, че адвокатите имат нужда от тези познания, иначе не биха могли да отговорят на нуждите на съвременния свят от професионална адвокатска защита.

Как е възможно изобщо да бъдат опазени и съхранени човешките права онлайн, след като зад монитора всеки може да скрие самоличността си и как се придобива този "нов клас знания"?

Придобиването на знания става чрез теоритична и практическа подготовка. Колкото до това как се установява самоличност и авторство – има вече установени правила и то не само за България, но и за целия Европейски съюз. Ако вземем за пример Регламент (ЕС) № 910/2014 – той създава задължителна правна рамка за всички държави в ЕС, която регулира законното използване на електронните средства, така че да се замести изцяло хартията – електронна идентификация, електронно подписване, електронно връчване, електронно установяване на време и т.н. Тоест – правна уредба за защита на правата и интересите на гражданите в електронната среда има, адвокатите трябва да бъдат обучени да я прилагат.

Достатъчно добре ли е транспонирано в нашето законодателство рамката на ЕС и какво още може да се желае?

Според мен нашето законодателство е добре хармонизирано, тъй като голяма част от него е създадено въз основа на Директиви, които са от доста време в сила в ЕС. Съществуват и редица наднационални актове с директно приложение (като Регламентите), които налагат правилата "вертикално" и по еднакъв начин навсякъде в ЕС, за да не се получава неправилно транспониране. Така че оправдания, че липсват правила не може да има. Трябва да се създаде практика в прилагането им.

Проф. д-р Георги Димитров е управляващ съдружник на адвокатско дружество "Димитров, Петров и Ко." и ръководител на Отдела по право на информационните и комуникационни технологии (ИКТ). Той е първият, получил академичното звание "професор по ИКТ право" в България и е преподавател във водещи български университети и образователни институции – Софийски университет "Св. Климент Охридски", Технически университет, Университет за национално и световно стопанство, Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий" и Българска академия на науките, Университет по библиотекознание и информационни технологии. Притежава докторска степен от Католическия Университет в Льовен, Белгия и специализира в Академията по американско и международно право в Далас, Тексас.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
|
нерегистриран
30 октомври 2019, 14:57
1
0
Първа дружка на Елка Атанасова и основен изпълнител по проектите й
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно