Обновена  15 ное 15:18
КС с решение по дело № 4/ 2019 г.
Правилата в ЗЗЛД за упражняването на журналистическа дейност са противоконституционни
Решението е подписано с особено мнение от съдиите Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Павлина Панова и Красимир Влахов
Правилата в ЗЗЛД за упражняването на журналистическа дейност са противоконституционни

Правилата в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛС), въведени миналата година с цел улесняване на журналистическата дейност, както и академичното, художественото или литературното изразяване са противоконституционни. Това реши Конституционният съд по дело № 4/ 2019 г., което бе образувано по искане на 55 депутати от БСП за обявяване за противоконституционен на чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД.

Във връзка със същата законова разпоредба и президентът Румен Радев наложи вето, като се мотивира с това, че въпросните критерии за упражняване на журналистическа, художествена, академична дейност създават "ненужна свръхрегулация". "Изискването да се изпълняват тези критерии, дори и поотделно, представлява ограничение. То засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл", изтъкна държавният глава.

В искането си до КС пък 55-те народни представители от левицата определиха правилата, като "прекалено казуистични, абстрактни, неясни, обтекаеми и субективни", което, според тях, криело рискове за свободата на словото.

А според самите правила, по които журналистите, научните работници и писателите трябваше да се ръководят при спазването на баланса между свободата на изразяване и защитата на личните данни са: естеството на личните данни; влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име; обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; характерът и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1; значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес; отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото; отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот; целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1; съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите; други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Конституционният съд намира, че въведените в разпоредбата на чл.25з, ал.2 ЗЗЛД критерии не са необходима законодателна мярка за съвместяване на правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и информация. "Стандартите за необходима мярка са очертани в практиката на ЕСПЧ и на СЕС, както и в юриспруденцията на Конституционния съд – Решение №7/1996г. и други решения, където съдът се е произнасял инцидентно по въпроса за съответствието на ограничителната мярка с принципа на пропорционалност като измерение на правовата държава (Решение № 20 от 1998 г.; Решение № 1 от 2002 г.; Решение № 5 от 2003 г.; Решение № 5 от 2005 г. и др.). Уредбата нито е необходима, нито е щадяща в контекста на обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност. Тази мярка не е необходима и защото е пренебрегната очевидната алтернатива, с натрупан опит и практика и далеч по-малко рестриктивна  - да се засили самоконтрола в медийната индустрия, включително и с приемане на кодекси за поведение, изработвани съвместно от медийните организации и КЗЛД, каквато е съвременната тенденция в демократичните държави. Именно в рамките на така изготвени кодекси за поведение на журналистите следва да се решават и въпроси какъвто е използване на лични данни от лични форми на комуникация при висок обществен интерес и значимост на информацията за публичния дебат", пише в мотивите на КС.

"Поради това, че разпоредбата в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД, с въведените чрез нея неясни критерии за законосъобразност, създава непредвидимост и правна несигурност и ограничава правото на свобода на изразяване и информация непропорционално на преследваната цел, в контекста на журналистическото изразяване, Конституционният съд намира, че тази разпоредба следва да бъде обявена за противоконституционна на основание противоречие с чл.4, ал.1 от Конституцията", смятат още конституционните съдии.

Според осем от дванадесетте присъствали на заседанието на КС съдии обаче тези правила противоречат на основния закон. Съдиите Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Павлина Панова и Красимир Влахов са подписали решението с особено мнение.

"Не споделяме съображенията за противоконституционност на атакуваната разпоредба поради това, че тя съдържа неясни формулировки, които я правят непредвидима, с което ще затрудни правоприлагането. Конституционният съд е имал повод многократно да приеме, че формулировката на разпоредба от законодателя е въпрос на законодателна техника, за която той притежава свобода в рамките, посочени от Основния закон (Решение № 1/2005 г. по к. д. № 8/2004 г.; Решение № 11/2010 г. по к. д. № 13/2010 г.; Решение № 2/2013 г. по к. д. № 1/2013 г.; Решение № 5/2019 г. по к. д. № 12/2018 г.). ЕСПЧ обяснява критерият "предвидимост" по следния начин: този критерий "е едно от изискванията, присъщи на израза "предвидени в закона" по чл. 10, параграф втори от Конвенцията", пишат в особеното си мнение четиримата конституционни съдии.

"Не сме съгласни и с разбирането, че нормата е непропорционална на преследваната цел, тъй като по своя интензитет се доближавала до конституционните граници за ограничаване на свободата на словото и правото на информация, което я прави конституционно нетърпима. Този извод се основава на преценката, че установените в чл.25з, ал.2 ЗЗЛД критерии са неясни, което води до непредвидимост и правна несигурност за адресатите и същевременно обуславя възможност за злоупотреби и превратно прилагане на тези критерии от органите на публичната власт. Оттук е направен решаващият извод, поставен в основата на тезата на мнозинството, че е налице нарушаване на принципа на правовата държава по чл.4, ал.1 от Конституцията, тъй като неяснотите на оспорената разпоредба са от такова естество, че поставят под съмнение годността й да регулира обществените отношения, които тя е призвана да уреди. Както подчертахме, не намираме, че атакуваната разпоредба е неясна. Очевидно установените в чл.25, ал.2 ЗЗЛД критерии се нуждаят от тълкуване и изясняване в процеса на правоприлагане (това се отнася и за по-голямата част от нормативните актове), което обаче само по себе си в никакъв случай не обуславя извод за противоконституционност (Решение № 4/2009 г. по к. д. № 4/2009 г., Решение № 15/2018 г. по к. д. № 10/2018 г.).", гласи още особеното мнение на съдиите Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Павлина Панова и Красимир Влахов.

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно