С предложения за промени в ДОПК
Държавата въвежда механизъм за пресичане на трансграничните данъчни схеми
Липсата на прозрачност улеснява дейността на определени лица, които участват в създаването, предлагането и прилагането на агресивни схеми за данъчно планиране, пише в мотивите към проекта
Държавата въвежда механизъм за пресичане на трансграничните данъчни схеми

Правителството внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в който се предвижда изграждането на ясен механизъм за разкриване на трансгранични данъчни схеми.

В мотивите към законопроекта е записано, че става дума за въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености.

"Липсата на прозрачност улеснява дейността на определени лица, които участват в създаването, предлагането и прилагането на агресивни схеми за данъчно планиране, пише в мотивите към проекта. Няколко случая на изтичане на информация през последните години (като "Панама пейпърс") разкриха многобройните случаи, в които консултанти са помагали активно на своите клиенти да използват агресивни схеми на данъчно планиране, при които чрез прехвърляне на средства към офшорни юрисдикции се намаляват данъчните им задължения. Тези практики водят до намаляване на данъчните приходи на държавите членки, поради което в международен план високо се оценява ползата от получаване на информация от данъчните органи на държавите членки за трансгранични данъчни схеми, свързани с потенциално агресивно данъчно планиране, и то преди те да са приложени или използвани.", пише още в мотивите към проекта.

С предложените законови изменения се цели въвеждането на задължително разкриване на информация за данъчни схеми като мярка срещу консултантите, които разработват, предлагат, управляват или подпомагат схеми за избягване на данъци. Със законопроекта се предлагат правила за предоставянето на информация за трансгранични данъчни схеми, които засягат повече от една държава членка или държава членка и трета държава, и при които съществува риск от избягване на данъчно облагане. Информацията се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), който е компетентен орган по смисъла на Директивата и ДОПК, в стандартизиран формат, в съответствие с изпълнителните актове от Европейската комисия. Изпълнителният директор на НАП ще обменя информация по реда на автоматичния обмен с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, информация за трансгранични данъчни схеми, получена от задължените за предоставянето й лица. Получените данни ще се обменят в срок до един месец след изтичането на тримесечието, през което същите са предоставени от задължено за това лице, като се използва стандартен формуляр. Информацията ще се записва в защитения централен регистър за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане, достъпен за компетентните органи на държавите членки, аналогично на трансграничните данъчни становища, които също са предмет на автоматичен обмен между държавите членки.

Категориите, подлежащи на предоставяне на данъчни схеми, най-общо включват схеми, свързани с наличието на основна полза, схеми, свързани с потенциално заобикаляне на правилата за автоматичен обмен на финансова информация или за разкриване на информация за действителните собственици, схеми, свързани с трансферно ценообразуване, както и други схеми, в повечето случаи свързани с различни форми на хибридни несъответствия.

Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите. Законопроектът различава два вида консултанти. Първата група включва всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема с потенциален риск от избягване на данъчно облагане. Втората група включва всяко лице, поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема. Законопроектът предвижда няколко хипотези, при които консултант може да се освободи от задължението си за предоставяне на информация. Такива са например хипотезите, при които консултантът разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка или че същата информация за схемата е предоставена от друг консултант. Като доказателство служи уникалният номер на схемата, който се издава при първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, както и за идентификация на схемата във всички държави членки. Друго доказателство е и уникалният номер на оповестяването, който се издава за всяко предоставяне на схема. Освобождаването в случаите на предоставяне от друг консултант е само по отношение на същата информация (например когато консултантите са разработили съвместно схемата).

Административнонаказателни разпоредби

Законопроектът предвижда и глоби за неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, които са в значителен размер.

Чл. 278г. (1) Лице, задължено да предостави информация за трансгранична данъчна схема по чл. 143ю, което не изпълни задължението си, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

(2) Лице, задължено да подаде информация за трансгранична данъчна схема по чл. 143ю, което предостави непълна или невярна информация по чл. 143я³, се наказва с глоба в размер 1000 до 3000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 2000 до 8000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

(3) Консултант, който не изпълни задължението си по чл. 143я¹,

ал. 12, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

(4) Консултант, който не изпълни задължението си по чл. 143я¹,

ал. 13, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

(5) Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, което не уведоми в срок друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издаден уникален номер, се наказва с глоба в размер от 200 до 800 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв. – за юридическите лица или едноличните търговци.

(6) При повторно нарушение по ал. 1-5 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер."

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
орган по приходите
|
нерегистриран
18 ноември 2019, 11:25
0
0
Ужас. В допълнителните разпоредби се съдържа понятието "значително влияние", като самото то изисква дефиниция. В противен случай е налице простор за превратно упражняване на власт.
3
корекция
|
нерегистриран
16 ноември 2019, 06:47
0
0
санкциите са административно-наказателни ,не дисциплинарни.
2
възхитен
|
нерегистриран
16 ноември 2019, 06:45
0
0
Много кефи нормативното задължение за доносителство...
Адвокати, счетоводители и тн-стават нормативно задължени да донасят за клиентите си, под страх от тежки дисциплинарни санкции, ако не го правят.
Така, както се редяхте на опашки пред ДАНс, сега ще долагате пред НАП за клиентите си.




1
RRR
|
нерегистриран
16 ноември 2019, 00:07
0
0
Нови фикции.........?Старите малко ли са, или не вършат работа в съд.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно