Съдът на Европейския съюз разяснява
Кой може да иска поправяне на вреди, причинени от картел
Ефективната защита би била засегната, ако правото да се иска поправяне на причинените от картел вреди бъде изначално ограничено до доставчиците и потребителите на засегнатия от картела пазар
Кой може да иска поправяне на вреди, причинени от картел

Лицата, които не действат като доставчик или потребител на засегнатия от картел пазар, могат да искат да бъдат поправени причинените от този картел вреди. Това постанови Съдът на ЕС с решение от 12 декември. С него се внасят важни уточнения за взаимовръзката между разпоредбите на правото на Съюза и разпоредбите на националното право, които уреждат исковете за поправяне на причинените от картел вреди. Решението постановява, че член 101 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС)[1] трябва да се тълкува в смисъл, че публичноправният субект, отпуснал насърчителни заеми на купувачите на продукти, предмет на картела, може да иска да бъдат поправени причинените от картела вреди.

Казусът

Поводът за сезиране на СЕС е висящо пред Върховния съд на Австрия дело по иск за обезщетение, предявен от Land Oberösterreich (Администрацията на провиниция "Горна Австрия") срещу пет дружества. Последните осъществяват дейност на пазара на инсталиране и поддръжка на асансьори и ескалатори и чието участие в антиконкурентно поведение в рамките на картел е било предварително установено. Ищецът не е претърпял вреди като купувач на засегнати от картела продукти. Увеличаването на строителните разходи, до което довел картелът, обаче накарало ищецът да предостави подпомагане под формата на насърчителни заеми за финансирането на строителни проекти, засегнати от картела, в размер, по-висок отколкото е щял да бъде при липсата на този картел и така лишило ищеца от възможността да използва тази разлика за други цели, носещи по-голяма печалба. Според Върховния съд на Австрия обаче принципите на националното право, които уреждат поправянето на чисто имуществените вреди, ограничават поправянето само до вредите, чието настъпване нарушената норма е целяла да предотврати, а това би могло да изключи поправянето на вредите, претърпени от лица, които не действат нито като доставчик, нито като потребител на засегнатия от картела пазар.

Решението

На въпроса на австрийския Върховен съд дали такова ограничаване е съвместимо с член 101 ДФЕС Съдът припомня, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС има директен ефект в отношенията между частноправни субекти. Разпоредбата предоставя на всеки правото да иска да бъдат поправени вредите, които е претърпял от договор или поведение, който/което може да ограничи или наруши конкуренцията, когато има причинно-следствена връзка между вредите и нарушението на правилата на конкуренция. Освен това съдиите отбелязват, че националните правила относно условията за упражняване на това право на поправяне на вредите, не бива да възпрепятстват ефективното прилагане на член 101 ДФЕС.

В решението се приема, че ефективната защита срещу неблагоприятните последици от нарушение на правилата на конкуренция на Съюза би била засегната в значителна степен, ако правото да се иска поправяне на причинените от картел вреди бъде изначално ограничено до доставчиците и потребителите на засегнатия от картела пазар. В конкретния казус по главното производство обаче ограничението, предвидено от националното право относно подлежащите на обезщетяване вреди, би довело именно до изключване на поправянето на твърдените от ищеца вреди, защото той няма качеството на доставчик или потребител на засегнатия от картела пазар. Всъщност не е необходимо претърпяната от съответното лице вреда да има конкретна връзка със защитната цел, преследвана от член 101 ДФЕС, тъй като иначе участниците в картел не биха били задължени да поправят всички евентуално причинени от тях вреди.

Ето защо, според СЕС, член 101 ДФЕС изисква всеки, който не действа като доставчик или потребител на засегнатия от картел пазар, но е предоставил подпомагане под формата на насърчителни заеми на купувачи на предлагани на този пазар продукти, да има възможността да иска да бъдат поправени вредите, които е претърпял. Това следва да е така, когато посоченото подпомагане е било в размер, по-висок отколкото е щял да бъде при липсата на картела, поради което засегантият не е могъл да използва тази разлика за други цели, носещи по-голяма печалба.

Последно, европейските съдии уточняват, че националната юрисдикция следва да изясни дали ищецът е имал възможността да направи по-доходоносни инвестиции и дали е доказал наличието на причинно-следствена връзка между тези вреди и процесния картел.


[1] Член 101 ДФЕС

1. Забраняват се като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които:

а) пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията;

б) ограничават или контролират производството, пазарите, технологичното развитие или инвестициите;

в) осъществяват подялба на пазари или на доставчици;

г) прилагат различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставят при сравнително по-неблагоприятни условия;

 д) поставят сключването на договорите в зависимост от приемането на допълнителни задължения, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.

2. Всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с настоящия член, са нищожни.

3. Разпоредбите на параграф 1 могат да бъдат обявени за неприложими по отношение на: — всяко споразумение или определен вид споразумения между предприятия; — всяко решение или определен вид решения на сдружения на предприятия; C 326/88 BG Официален вестник на Европейския съюз 26.10.2012 г. — всяка съгласувана практика или определен вид съгласувани практики, които допринасят за подобряване на производството или разпространението на стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес, като при това предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи, без:

а) да налагат на участващите предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на тези цели;

б) да дават възможност на такива предприятия да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки.

 

Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно