Петя Митрева, гл. асистент по Наказателно право в УНСС:
Не всеки инцидент, предизвикващ обществен отзвук, трябва да води до законодателни изменения
Именно представата за неравноправие пред закона води до противопоставяне между представители на различни обществени групи, в частност – между българи и роми, смята юристът
 
17 април 2019, 14:22 | Цветелина Янкова | Видяна: 294
 

Петя Митрева, главен асистент по Наказателно право в УНСС

 

Пореден криминален инцидент разбуни общественото недоволство. На 7 април през нощта трима роми пребиха продавач в денонощен магазин в Габрово. Причина за агресията бе направена забележка. Побоят доведе до поредица от граждански протести и ескалация на етническото напрежение в района. Стигна се до сблъсъци между жителите на града и полицията. Инцидентът доведе и до поредни предложения за законодателни изменения. За конкретния случай на агресия, нуждата от превенция на подобни прояви и законодателните изменения разговаряхме с главен асистент Петя Митрева, дългогодишен преподавател по Наказателно право. Митрева има опит като разследващ полицай. 

Госпожо Митрева, свидетели сме на пореден случай на криминален инцидент, който прерасна в етническо напрежение  - този с побоя над магазинер в Габрово от трима роми. Кое, според Вас, води до тези непрестанни напоследък актове на агресия от страна на представители на ромския етнос, помните последния случай във Войводиново, когато тежко пострадал бе военнослужещ?

Да, свидетели сме на поредния инцидент на агресия на обществено място, от трима нападатели и в присъствието на много хора. От наказателноправна гледна точка обаче извършеното деяние не се отличава със специфични особености, спрямо други хулигански прояви или телесни повреди по хулигански подбуди. Подобни престъпления се извършват ежедневно, някои от тях – от представители на ромския етнос, други – не. Законът не третира по-тежко или по-благоприятно извършителите на престъпления въз основа на етническа принадлежност или други признаци - например раса или религия. С други думи, не можем да оценяваме извършеното единствено въз основа на етноса на извършителите. Независимо от това дали извършителят е от една етническа група, или от друга, той следва да получи наказание за извършеното престъпление, това е същественото в случая.

Това, че нападението е извършено от роми може да бъде коментирано в контекста на цялостното обществено недоверие в институциите. В основата на конфликт като този от изминалите дни, са обществените представи, че законът не се прилага еднакво спрямо български граждани от различни етноси. Именно представата за неравноправие пред закона води до противопоставяне между представители на различни обществени групи, в частност – между българи и роми. Така обществото, образно казано, се поляризира на "ние и те" – "ние, за които законите важат и ги спазваме" и "те, които ни нападат, но живеят на гърба ни и не си плащат тока и водата". Подобни обобщения и предразсъдъци са предпоставка за междуличностни и социални конфликти и инцидентът в гр. Габрово е показателен пример за това.

Тук не е ли от значение и превенцията на подобни инциденти, в обществото витае тезата, че в тези случаи липсват мерки с дисциплиниращ характер? Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов каза, че "местната власт трябва най-после да започне да си върши работата", само че не е ли работа на органите на МВР по места да наблюдават и да анализират къде има рискови групи и да предотвратяват подобни инциденти?

Местната власт и полицията работят съвместно за опазване на обществения ред по места. Ако става дума за срочното разследване на престъплението, местната власт няма отношение по този въпрос. Ако изказването на вицепремиера касае незаконните постройки в ромската махала – категорично това е от компетентността на местната власт. Във всички случаи обаче превенцията е с предопределящо значение за опазването на обществения ред и спокойствие, а успешните превантивни мерки изискват съвместни усилия на институциите.

Знаете, че хората, особено в малките населени места, живеят с убеждението, че полицията разтваря чадър над ромски кланове и семейства и се бои да ги респектира и контролира, което води до усещането за безнаказаност.

Принципният въпрос– дали полицията разтваря чадър над ромски кланове и семейства и отказва да ги контролира - изисква конкретни данни, които да бъдат анализирани, като например – информация относно честотата на полицейските операции в райони с концентрация на ромско население, съпоставима с информация относно честотата на полицейските операции в други райони. Само въз основа на конкретна информация могат да се правят изводи. Реакцията на полицията след инцидента от 07.04.2019 г. опровергава твърденията за липса на контрол – извършителите на побоя са установени и задържани, образувано е досъдебно производство. Надявам се скоро да бъдем свидетели и на налагането на справедливи наказания. 

Това, което най-много е афектирало обществеността в случая е фактът, че нападателите на магазинера са с криминални регистрации, осъждани, очевидно рецидивисти. Присъдите им ли не са били толкова тежки или у нас няма условия за ресоциализация на извършителите на криминални престъпления?

Да, и този факт спомогна за ескалацията на напрежението и е доказателство за общественото недоверие в правозащитните институции. Следва да се има предвид обаче, че не всяко осъждане "превръща" извършителя в рецидивист. Например, ако той е осъден за престъпление от частен характер, каквото е леката телесна повреда, а в последствие извърши хулиганство, законът ще го третира като осъден, но няма да е налице рецидив.

Предишни подобни инциденти доведоха до идеи за редица законодателни изменения. Нужна ли е, според Вас, промяна за да се пресече напливът от подобни прояви?

Ще си позволя да коментирам единствено дали е нужно изменение в наказателното законодателство. Както вече стана дума, престъплението не се отличава с особеност, която да налага промени в Наказателния кодекс. Не може да се очаква, че всеки инцидент, предизвикващ обществен отзвук, ще предизвика законодателни изменения. Подобен подход би довел до свръхкриминализация, а не всички обществени проблеми могат да се решат чрез наказателноправни средства.

Гл.ас. д-р Петя Митрева е преподавател по "Наказателно право" в катедра "Наказателноправни науки", ЮФ – УНСС. До 2011 г. е разследващ полицай в различни структури на МВР и ст. юрисконсулт в ОД на МВР- София. От 2011 г. до 2015 г. е преподавател по Административно право и административен процес и Административнонаказателно право в Академия на МВР.