Дали мониторингът ще отпадне – зависи от политиците*
Румъния може да ни е пример само за едно - че след положителния доклад може да има отрицателен
 
13 май 2019, 07:23 | Марин Киров | Видяна: 1532
 
 
Жалко е, че механизмът за сътрудничество и проверка на ЕК за България и докладът по него се политизира. А по съществото си той е формален документ за изпълнението на дадени препоръки. До миналата година за Румъния в доклада е отбелязван напредък и са правени намеци за отделяне на двете страни и оставане на наблюдението само над България.
 
След последния доклад настроенията бяха съвсем в обратна посока. Тогава България беше похвалена, а Румъния - негативно оценена. Това се дължеше на няколко неща – България следваше своята стратегия за продължаване на правосъдната реформа, която предвиждаше дългосрочни мерки и последователно промени в конституцията, Законът за съдебната власт, наказателните закони, прие се антикорупционен закон. Това беше една тиха реформа със стриктно изпълнение на задаваните препоръки. В Румъния сякаш се разчиташе на шумни антикорупционни акции, без да се предприемат други дългосрочни мерки. Действаха редица извънредни постановления, а в един момент държавата сякаш преосмисли този свой подход и започна да го изоставя.
 
В действителност през 2018 г. се заговори за отпадането на механизма за България до края на мандата на Европейската комисия. От една страна, това вероятно е било политическо послание, от друга – държавата изпълни голяма част от препоръките, а другите са в процес на изпълнение. Важно е да знаем, че голяма част от препоръките, респективно изпълнените мерки са дългосрочни. Те касаят промени като съдийската независимост, работата на съда и прокуратурата, взаимодействието с другите органи, борбата с корупцията, чрез законодателни промени и прочие, които няма как да заработят от днес за утре. Тогава според доклада на комисията бяха констатирани като изпълнени или че са във финален етап на изпълнение препоръките от показателите: независимост на съдебната власт, нормативна уредба, борба с организираната престъпност. Със значителен напредък бяха отбелязани и останалите препоръки от показатели: продължаване на съдебната реформа, противодействие на корупцията по високите етажи и на корупцията в по-общ план. Още тогава комисията си остави правото да продължи да ни наблюдава и контролира, доколкото и докогато това е възможно чрез механизма, така че сега няма някакъв драматичен обрат. Но личното ми мнение обаче е, че този механизъм се обезсмисли, даже може да се каже, че именно Брюксел обезсмисля механизма и чрез подобни изказвания. Що се отнася до изказването на еврокомисаря по правосъдието Вера Юрова, че мониторингът за България най-вероятно няма да отпадне до края на мандата на настоящата Европейска комисия, бих казал, че политиците и анализаторите са наясно, че тя няма позицията да заявява категорично дали това ще се случи. Всъщност проверката на изпълняваните препоръки е в компетенциите на Генералния секретариат.
 
Не е сериозно такъв формален механизъм веднъж да бъде разглеждан точка по точка и на база изпълнени препоръки да се казва, че мониторингът може да отпадне, а после да се отчитат социологически данни за нагласите и да се изтъква, че тъй като още има усещане за несправедливост, механизмът няма да отпадне. Ако е така, да заменят механизма със социология. Да, социологията отчита нисък процент на доверие в институциите въобще. И това не е само в България, затова вместо да ни сочат с пръст, въобще да преосмислят този модел и да се въведе общ модел за върховенство на закона в целия ЕС.
 
Механизмът в настоящия му вид е свързан с технически доклад и политическите изводи по него са пресилени и в едната, и в другата посока. Още нещо – преди, когато докладите бяха отрицателни, се ползваха от опозицията за критика към управляващите, после, когато бяха положителни – опозицията (малките десни партии, които не са в парламента) каза, че този доклад не върши работа. Виждате и сега, че след изказването на еврокомисаря отново ще бъде използван за политически битки.
 
Всички у нас са наясно, че положителната оценка по доклада от 2018 г. не означава, че съдебната реформа е приключила, с нея и битката с корупцията. Ако са си го помислили, време е да се събудят и да разберат, че не е така. Това се отнася и за министерствата и компетентните органи. Новият министър на правосъдието има тежката задача да опровергае с действия всички съмнения в посока, че липсва воля за реформи. Има няколко месеца, които са напълно достатъчни, ако има желание от държавата и експертиза, разбира се, препоръките да бъдат изпълнени. Още повече че институциите като прокуратурата например демонстрираха готовност да продължат с реформирането.
 
Ще отпадне ли мониторингът в съдебната система зависи от политиците в България и Брюксел. Бих казал, че доверието в институциите го рушат политиците съвсем умишлено. Имах възможността да кажа преди време, че корупцията е явление, свързано с хора, оказали се на властова позиция. Затова и тя е злоупотреба с власт от овластени лица, нарушаване на задължения, с цел облагодетелстване. Проблемът е юридически, но не е само в закона. До голяма степен проблемът е в отношението към корупцията, към законите, към съда, към справедливостта, когато някой е на власт и извън нея, когато си в силна и в слаба позиция, когато нещо те засяга лично. Това отношение на хората обаче е моделирано от политиците, които използват темата за борбата с корупцията користно, за да дойдат на власт. Да, всички хора при общ въпрос се обявяват за борба с корупцията, защото всички осъзнават последствията от корупцията, изгубения ресурс например. Но са малко тези, които са непримирими с корупцията, които са готови да жертват собствения си комфорт (съдиите, прокурорите, представителите на антикорупционната комисия, вследствие на медийни атаки често са обругавани и осмивани).
 
Сегашният Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество действа от януари 2018 година, обедини в себе си и отмени няколко други стари закони и норми. Това показва, че борбата с корупцията чрез закон не е започнала вчера, в България от повече от десетилетие има обособени правила, насочени към един или друг аспект на корупцията. Имаме и прокуратура, която преследва престъпленията по дефиниция. Интересно ми е, когато заявят, че очакват присъди. Това не е някаква игра, а сериозен процес на обвинение, доказване, съд и присъда или на конфискация например. Но и при приемането на закона, и сега на дневен ред се афишират други модели за борба с корупцията. Вече се говори за нов закон, а какво ще се постигне с нов закон няма как да знаем, ние не сме чули новото в този закон. Ясно е само предложението председателят/органът да се избира от президента. Това ли е гаранцията за нов подход кой ще назначава хората?
 
За някои румънският модел бил по-успешен. Бих казал, че Румъния може да ни е пример само за едно - че положителният доклад не означава нищо, защото след него може да има отрицателен, ако не се работи и дългосрочно не се постигнат резултати, ако показателите се влошат. Румънският модел е от типа шумни реформи – много акции, много зрелищни арести, фокусиране върху работата на една конкретна личност прокурор по борба с корупцията и липса на каквито и да е други мерки за превенция. В краткосрочен план той носи някакво удовлетворение на хората, че някои от лошите са наказани и нищо повече. Показват го последвалите събития в Румъния и преосмислянето на този модел
 
Реалните цели
 
Сигурен съм, че у нас никой от тези, които го посочват като пример, не биха се съгласили да действа тук. Никой от тях не би се съгласил да действат извънредни постановления на правителството, които да се прилагат вместо законите, а главният прокурор да има секретно споразумение за сътрудничество с всички тайни служби, докато министърът на правосъдието пряко да може да влияе върху специализираните прокурори. Никой не я обяснява докрай, а само се подхвърля в пространството. Затова мисля, че и същите кръгове, които искаха румънския модел, по-скоро си представяха те да владеят държавата и съответните структури, да имат главен прокурор, шеф на антикорупционна комисия, председател на върховен съд и т.н.
 
Марин Киров е юрист, работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт" и е участвал в Съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.