За кожата на един свидетел*
След случая "Ваклин" всеки с право ще се замисли дали да подаде сигнал, че са му искали подкуп
 
29 август 2019, 07:40 | Невелин Ганчев | Видяна: 366
 

Александър Ваклин се оплака на ръководството на прокуратурата от системен и целенасочен натиск заради свидетелските му показания по делото срещу бившата кметица на "Младост", снимка: ПРБ

 
Да станеш важен свидетел по знаково дело у нас, е роля неблагодарна и мазохистична.
 
Могат да те убият, както се случи с Йорданка Запрянова. Застреляна в дома си на 24 април 2007 г. ден преди да даде показания срещу наркотрафиканта Евелин Банев-Брендо. 2 г. преди това бе ликвидиран и синът ѝ Константин Дишлиев, съдружник и баджанак на Брендо.
 
Могат да ти подпалят колата, както направиха със свидетел по делото "Килърите", да те пребият и осакатят - имало е много такива случаи.
 
Могат да те накарат да услужиш на полицията с лични пари за подкуп на корумпиран чиновник и да чакаш с години да ти ги върнат. Спомнете си Георги Янев, наречен от медиите Храбрия архитект. През 2008 г. той даде лични 10 хил. лв., за да заловят подкупни чиновници от пътния фонд, а после чака 2 г. да му ги върнат, тъй като били веществени доказателства. На всичкото отгоре въпреки уговорката да остане скрит за обществото, репортерите го налазиха часове след като гръмна аферата. "Изпържиха ме", отбеляза в интервю години по-късно арх. Янев. Все пак за утеха му остана кортикът, който вътрешният министър му подари за чест и доблест.
 
Могат и да те очернят в медиите, да те представят като неблагонадежден свидетел в съглашение с прокуратурата и изобщо съмнителен човек. Такива опити се правят напоследък с Александър Ваклин, главния свидетел срещу кметицата на "Младост" Десислава Иванчева, подсъдима за подкуп и осъдена на първа инстанция на 20 г. затвор.
 
Естествено е след такива примери всеки да се замисли, преди да подаде сигнал за корупция или друго престъпление. За съвестно изпълнение на гражданския си дълг може да го бият, сплашват или омаскаряват, да го влачат с години по съдилищата и накрая да го изкарат виновен, защото е провокирал невинния служител да вземе подкуп. Това е посланието към обществото от подобни случаи. И то при положение, че българинът открай време се отнася с недоверие към полиция, прокуратура и съд.
 
В понеделник предприемачът Александър Ваклин се оплака на главния прокурор Сотир Цацаров, че срещу него и семейството му има "системен и целенасочен натиск". Той смята, че е мишена на злонамерени атаки, защото е изпълнил задълженията си на гражданин да съобщи за престъпление. Нещо подобно заяви преди време и храбрият архитект: "Човекът, който имаше съвест" (по Съмърсет Моъм - б.а.) у нас е равно на "Идиот" (по Достоевски).
 
Ясно е, че атаките срещу Ваклин целят по някакъв начин да повлияят на преценката на съдиите и Иванчева да бъде оправдана. Което е част от стратегията да се уличат прокуратурата и управляващите в поръчка и заговор и това да се използва за политически цели от определени кръгове в държавата.
 
Дори да допуснем, че подбудите за ровенето около Ваклин са етични - да се задоволи общественият интерес, те стъпват на дълбоко погрешна основа и противопоставят тотално несъотносими неща - човешки качества и истина. В един съдебен процес е важно дали свидетелят казва истината, независимо каква биография има. Може дори да е лежал в затвора. Единственото, което би могло да е важно за съдията, е дали свидетелят е бил осъждан за лъжесвидетелстване.
 
Схемата при Ваклин много прилича на схемата по едно друго дело за подкуп - срещу бившия военен министър Николай Цонев. Там пак бе атакуван основният свидетел - следователят Петър Петров, по чийто сигнал започна разследването. Извадиха му неприятен прякор, пускаха се компрометиращи неща за личността и работата му. Тримата подсъдими бяха оправдани, а Петров дамгосан. Но е факт, че едни пари бяха дадени в една кантора. За какво ли?
 
Очевидно е, че по делата за корупция основният свидетел, човекът, подал сигнала, не може да остане анонимен, каквато възможност има в закона и се прилага за дела по други престъпления. Рано или късно самоличността му ще бъде разкрита, колкото и да го пазят разследващите от интереса на медиите. Очевидно е обаче също така, че без сигнали от изнудвани няма как да бъде наказвана корупцията. Рушветът е дълбоко интимен, таен акт. Както изнасилвачът не може да бъде наказан, ако няма жалба от пострадалата, така и чиновникът ще рекетира безнаказано, ако няма сигнал от изнудвания.
 
Но да си съвестен гражданин и свидетел, се оказва тежко бреме.