Съдийската колегия пита:
Да останат ли в съдебната система заповедните производства?
До 21 ноември районните съдилища трябва да дадат становище по препоръките и констатациите в доклада по проекта на Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК
 
12 ноември 2019, 14:59 | | Видяна: 1118
 
 

Дали заповедните производства изобщо да останат в съдебната система и чия да е тяхната подведомственост - на този въпрос трябва да отговорят районните съдилища в страната в срок до 21 ноември. Това стана ясно на заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) във вторник, когато кадровиците се запознаха с констатациите в доклада на екипа за управление на проект "Заповедно производство", осъществяван от Служба за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия (ЕК), по който Висшия съдебен съвет (ВСС) е бенефициент.

Идеята за извеждането на заповедните дела от съда не е нова, но досега като алтернатива се обсъждаше прехвърлянето им към държавните съдебни изпълнители. На заседанието на Съдийската колегия обаче се чуха и теории за напълно страничен орган – Агенция или Комисия, който да ги разглежда. В доклада по проекта на Служба за подкрепа на структурните реформи обаче изрично е отделено внимание на тази възможност и е записано, че не се препоръчва подобна стъпка. "В светлината на проведения сравнителноправен преглед, проектният екип разгледа и възможността за възлагане на правомощията по заповедното производство на орган, различен от съда. В резултат на направената преценка, екипът не препоръчва такива изменения. Съдът е компетентният орган по заповедното производство и в повечето европейски юрисдикции. Възлагането на правомощията по провеждане на заповедното производство на орган, различен от съда, би било нецелесъобразно и от гледна точка структурата и ефикасността на съдебната система", пише в доклада.

В доклада се припомня още, че изготвеният от ВСС Анализ на натовареността на съдилищата установява, че през 2018 г. във всички районни съдилища в страна са образувани 327 111 граждански дела, от които 190 954 заповедни дела, т.е. 58% от новообразуваните граждански дела са заповедни. "В голяма част от по-малките районни съдилища този процент е още по-висок, като в определени съдилища заповедните дела са 75% от всички новообразувани граждански дела. В България в момента има 113 районни съдилища, в които общата щатна численост на съдиите е 1000 души. От Анализа е видно също, че 52% от районните съдилища работят при средна натовареност, а 33% при ниска. И към момента натовареността в немалко районни съдилища е толкова малка, че тяхната ефикасност с оглед разходвания публичен ресурс е неоправдано ниска, като запазването на тези съдилища обикновено се обосновава с осигуряване на реален достъп до правосъдие на гражданите", гласят още констатациите на проектния екип.

Така окончателната препоръка в доклада е изпълнителните производства да останат подведомствени на съда, тъй като извеждането им от системата на съдилищата ще доведе до съществено понижаване на ефикасността на повечето районни съдилища, чието натоварване би спаднало рязко, съответно и поддържането на 1000 щата за съдии на районно ниво би било напълно неоправдано. "Макар заповедните дела да са със значително по-ниска фактическа и правна сложност от исковите граждански дела, техният процент е изключително висок и същите са от решаващо значение за определяне структурата и състава на районните съдилища. Извеждането на заповедните дела от системата на съдилищата би наложила мащабна реформа в съдебната карта и закриването на по- голяма част от съществуващите районни съдилища в страната. Толкова мащабна реформа обаче не съответства на обществените нагласи и действително би могла да доведе до ограничаване достъпа на страните до правосъдие", смята екипът.

Във вторник съдебните кадровици решиха още да питат районните съдилища и относно препоръчаната от Служба за подкрепа на структурните реформи пълна дигитализация на процеса, както и във връзка с централизираното разпределение на заповедните дела между всички районни съдии в страната, които се занимават с такива производства. Отговорите на желаещите да дадат становище ще бъдат обобщени, а на 26 ноември ще бъдат отново на вниманието на Съдийската колегия.