Анализ на ИВСС препоръчва:
Заповедните дела да излязат от съда и да бъдат дадени на държавните съдебни изпълнители
Централизираното разпределение на този тип производства ще доведе до увеличаване на броя на съдиите с натовареност над средната, тъй като магистратите с ниска натовареност са неколкократно по-малко от тези с висока или пък средна, смята проектният екип
 
15 ноември 2019, 11:50 | Цветелина Янкова | Видяна: 1116
 
 

Анализ на екип от инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) предлага извеждане на заповедните производства от съдебната система. Изследването е по проект "Въвеждане на система за наблюдение и регулиране на натовареността на магистратите и съдебната администрация, създаване на стандарт за условия на труд в органите на съдебната власт и повишаване на ефективността на работата им", а целта му е била да се идентифицират факторите, които водят до увеличаване на продължителността на времето за разглеждане на делата и преписките, както и да се изработят конкретни предложения за преодоляване на тези фактори при осигуряване на качеството на правосъдието.

Анализът на проектния екип става особено актуален, след като стана ясно, че друг доклад – този на екипа за управление на проект "Заповедно производство", осъществяван от Служба за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия (ЕК), препоръча на българските институции точно обратния модел - въвеждане на централизирано случайно разпределение на заповедните дела между всички районни съдии в страната. Поради разнородността на тезите, които касаят изключително важния въпрос за съдбата на заповедните производства и измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Съдийската колегия даде срок до 21 ноември на всички районни съдилища в страната да изразят становище дали този вид дела да останат в съдебната система и дали виждат централизираното разпределение като работещия механизъм.

Отговорът на този въпрос, даден от анализа на проектния екип от инспекторите от ИВСС, е категорично не. Според изследването им, предложение за решаване на въпроса с високата натовареност в районните съдилища чрез въвеждане на единна система за електронно разпределение на заповедните производства между всички съдии, което на практика съществува от няколко години, но сега отново е на дневен ред, не изглежда удачно. "Този подход ще създаде условия за по-равномерно разпределение на делата от такъв характер между всички районни съдии в страната, но при съпътстващи го два много сериозни недостатъка. Първо – централното разпределение няма да се отрази на средната натовареност в страната (която и без това е висока, а тенденцията е да продължи да се увеличава) и второ - начинът, по който се изчислява средната натовареност по щат е твърде общ, доколкото не държи сметка за броя на действително заетите щатове, броя на съдиите, които разглеждат само наказателни дела или едновременно граждански и наказателни дела. Очаквано друга неблагоприятна последица от такава мярка е увеличаване на броя на съдиите с натовареност над средната, тъй като съдиите с ниска натовареност са неколкократно по-малко от тези с висока или пък средна натовареност. Търсената равномерност също така би се оказала доста условна, тъй като ще е постигната за сметка на дела с ниска фактическа и правна сложност. Обобщеният извод от всичко казано е, че мярката не е в състояние да преодолее решително високата натовареност, а ще доведе до увеличаване натовареността на съдии, които разглеждат и наказателни дела. Проблемът, вместо да бъде преодолян, ще бъде репродуциран в съдилища с нормална до този момент натовареност и в такива, в които липсва специализация по материя", пише в анализа.

Вместо това, екипът по проекта е на мнение, че единственият успешен модел за намаляване на натовареността, щом се касае за заповедните дела, е извеждането им от съдебната система. В анализа са предложени и два варианта за това – даването им на държавните съдебни изпълнители или създаването на изцяло нов орган, който да се занимае с тях.

Заповедните дела при ДСИ

Според проектния екип, издаването на заповеди за изпълнение може да бъде възложено на държавните съдебни изпълнители след извършване на промяна на устройствения съдебен закон, който в исторически план познава и уредба, при която ДСИ бяха част от съдебната власт, а не на подчинение на МП. В тази насока обаче следва да се провери финансовата издръжка на ДСИ, ефективността на работата им (с оглед постоянно спадащия брой изпълнителни дела, образувани и висящи пред тях), както и в чисто професионален план използването на знанията и уменията им като квалифицирани юристи. От друга страна съществуването на възможност за оспорване на вземането пред съд в установително производство по чл. 422 ГПК, според екипа, отговаря на изискването за достъп до справедлив и безпристрастен съд по смисъла на ЕКПЧОС, който да разгледа конкретен граждански или търговски спор.

Като възможен подход за изпълнение на този вариант се предлага изграждането на 28 структурни звена, съвпадащи със седалищата на окръжните съдилища, където ще се подават заявленията. Чрез единна информационна и деловодна система производствата ще се образуват и ще се разпределят на принципа на чл. 9 ЗСВ между всички ДСИ в страната, за да се гарантира прозрачност при разглеждането им.

Заповедните производства при Агенция

Вторият предложен от инспекторите вариант е създаване на самостоятелен орган с 28 структурни звена, съвпадащи със седалищата на окръжните съдилища, където ще се подават заявленията на принципа на Търговския регистър с единна информационна и деловодна системи. Идеята е в тези звена да бъдат назначени служители, отговарящи на конкретни изисквания за юридически стаж и опит, които ще разглеждат производствата. Недостатък е, че за реализацията му ще бъде необходим много по-голям финансов ресурс. Допълнително осъществяването му е свързано с подбор и обучение на нови кадри, материално осигуряване и съществени законодателни промени.

В анализа на инспекторите от ИВСС се предлагат и още няколко съществени законови изменения, които, според тях, биха допринесли за облекчаване на натовареността на съдиите. На първо място това е създаване на уредба, която изрично да предвижда възможност за електронно връчване на призовки и съобщения. На второ място, анализът предлага в първоинстанционното производство да бъде регламентиран краен срок за насрочване на открито съдебно заседание, който започва да тече от изтичане на едномесечния срок за депозиране на писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. Такъв краен срок да бъде предвиден и във въззивното производство, който да тече от разпределението на делото на докладчик, предлага проектният екип.

На следващо място -  да се уреди възможност за съда при проверката за редовност и допустимост на исковата молба да извършва преценка и дали не е налице очевидна злоупотреба с правото на иск, като прекратява производството и връща исковата молба, както и отпадане на процесуалния ред за извършване на двойната размяна на книжа в производствата по търговски спорове, регламентирана в чл. 365 и сл. ГПК и прилагане на правилата за администриране на основния исков процес, уредена в чл. 131 и сл. ГПК.

Екипът смята, че е необходима и законова промяна в посока на предвиждане на възможност, която да позволява при липса на доказателствени искания и други предвидени изрично в закона предпоставки, въззивният съд да разгледа и приключи делото в закрито заседание, както и да се регламентира възможност страната в производствата пред Върховния касационен съд сама да поиска съдебният състав да определи датата, на която ще постанови дължимия съдебен акт. "За разлика от касационното производство по АПК, действащият ГПК не предвижда срокове за разглеждане и приключване на производствата пред Върховния касационен съд. Последният изменителен закон в АПК, в сила от 01.01.2019 г., не само запазва срока за изготвяне на решение в касационното производство (в това число пред ВАС), но въвежда конкретни срокове за насрочване на първо открито заседание, за отлагане, както и краен срок за постановяване на решение, когато производството се разглежда и приключва в закрито заседание. Няма причина част от този законодателен подход да не бъде приложен и за производствата пред Върховния касационен съд. Често от образуването на делата до произнасянето по условията за допустимостта на касационното обжалване, до насрочване на открито заседание (когато е допуснато касационно обжалване) и до постановяване на краен съдебен акт, след обявяване на делата за решаване, изтичат големи периоди от време. Страните са лишени от ефективно средство за защита срещу прекомерно бездействие от страна на съда, поради което би била удачна промяна, предоставяща възможност на страните да сезират съда, а той сам да посочи крайния срок, в който ще извърши дължимото процесуално действие", пише в анализа.

Проектният екип предлага още и отпадане на възможността по чл. 248 ГПК за изменение или допълване на съдебните актове в частта за разноските, като такава бъде предвидена единствено за влезли в сила съдебни актове, както и в Правилника за администрацията на съдилищата и в Правилника на ВКС да се създаде регистър на молбите, постъпили от страните за извършване на дължими процесуални действия от съдилищата, който да се следи от административния ръководител.